„ПЛАЧ ПО УТРАЧЕННОЙ РОДИНЕ”
Борис Алексеевич Полушин/ Чичибабин (1923-1994 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ПЛАЧ ЗА ИЗГУБЕНАТА РОДИНА
Съдбата не виниш, сломен:
„Къде са дълг и чест!”
Което бе родина с мен,
това го няма днес.
Аз плача не за нея, там
в безхрамово било
наречена от съдник ням
империя на зло,
а за вековен отглас наш,
снежил в душите свод,
за чийто хоризонт градящ
отдавахме живот.
От студ към адска жар бе то
душата гола в плен:
живях с родината – защо
от нея бях лишен?
Кой дявол дните ни върти
и съблазни страна?
Пространства родни съкрати
и горди времена.
Тя тайно мигом в мрачен ден
изчезна като дим
и не можахме с нея в плен
дори да се простим.
Че вече няма я, влетя
съмнението, но
родината е майка – тя
и ние сме едно...
В снега й смееше се смърт,
с коса на рамо пак,
ломила нефт и руда в твърд,
поила ни с първак.
Осъждаха я млад и стар,
и бард, и княз, и враг,
проклинаха, но сяха жар:
без нея няма как.
Кълнящият не беше сляп,
в душа вината впи
и яде украински хляб,
молдовско вино пи.
Тя ме осмиваше сама,
но – любовта си знай –
аз се завръщах у дома
след всеки неин край.
И с близки мисли бяха в сглоб
Баку и Ереван,
където поверявах лоб
сред дебри и тамян.
Просторния и топъл бряг
заля пиян погром...
Сега съм кръгъл аз сирак –
без майка и без дом.
От век на век, от род на род
венци и племена
събрал бе Бог в един народ,
но божи враг вилня.
Деца на чужда сме вина
в гръмовен век безлик
и тоз народ, и таз страна
изчезнаха за миг.
Космическият огън в нас
умря. Без взор и слух
ний пропиляхме свойта власт
и поругахме дух.
Потъват в бездна висоти
и Божата дъга...
Родил си се в родина ти,
изчезнала сега.
Ударения
ПЛАЧ ЗА ИЗГУБЕНАТА РОДИНА
Съдба́та не вини́ш, сломе́н:
„Къде́ са дъ́лг и че́ст!”
Кое́то бе́ роди́на с ме́н,
това́ го ня́ма дне́с.
Аз пла́ча не́ за не́я, та́м
в безхра́мово било́
наре́чена от съ́дник ня́м
импе́рия на зло́,
а за веко́вен о́тглас на́ш,
снежи́л в души́те сво́д,
за чи́йто хоризо́нт градя́шт
отда́вахме живо́т.
От сту́д към а́дска жа́р бе то́
душа́та го́ла в пле́н:
живя́х с роди́ната – зашто́
от не́я бя́х лише́н?
Кой дя́вол дни́те ни върти́
и съблазни́ страна́?
Простра́нства ро́дни съкрати́
и го́рди времена́.
Тя та́йно ми́гом в мра́чен де́н
изче́зна като ди́м
и не можа́хме с не́я в пле́н
дори́ да се прости́м.
Че ве́че ня́ма я, влетя́
съмне́нието, но́
роди́ната е ма́йка – тя́
и ни́е сме едно́...
В снега́ й сме́еше се смъ́рт,
с коса́ на ра́мо па́к,
ломи́ла не́фт и ру́да в твъ́рд,
пои́ла ни с първа́к.
Осъ́ждаха я мла́д и ста́р,
и ба́рд, и кня́з, и вра́г,
прокли́наха, но ся́ха жа́р:
без не́я ня́ма ка́к.
Кълня́штият не бе́ше сля́п,
в душа́ вина́та впи́
и я́де украи́нски хля́б,
молдо́вско ви́но пи́.
Тя ме осми́ваше сама́,
но – любовта́ си зна́й –
аз се завръ́штах у дома́
след все́ки не́ин кра́й.
И с бли́зки ми́сли бя́ха в сгло́б
Баку́ и Ерева́н,
къде́то поверя́вах ло́б
сред де́бри и тамя́н.
Просто́рния и то́пъл бря́г
заля́ пия́н погро́м...
Сега́ съм кръ́гъл а́з сира́к –
без ма́йка и без до́м.
От ве́к на ве́к, от ро́д на ро́д
венци́ и племена́
събра́л бе Бо́г в еди́н наро́д,
но бо́жи вра́г вилня́.
Деца́ на чу́жда сме вина́
в гръмо́вен ве́к безли́к
и то́з наро́д, и та́з страна́
изче́знаха за ми́г.
Косми́ческият о́гън в на́с
умря́. Без взо́р и слу́х
ний пропиля́хме сво́йта вла́ст
и поруга́хме ду́х.
Потъ́ват в бе́здна висоти́
и Бо́жата дъга́...
Роди́л си се в роди́на ти́,
изче́знала сега́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Борис Чичибабин
ПЛАЧ ПО УТРАЧЕННОЙ РОДИНЕ
Судьбе не крикнешь: „Чур-чура,
не мне держать ответ!”
Что было родиной вчера,
того сегодня нет.
Я плачу в мире не о той,
которую не зря
назвали, споря с немотой,
империею зла,
но о другой, стовековой,
чей звон в душе снежист,
всегда грядущей, за кого
мы отдавали жизнь.
С мороза душу в адский жар
впихнули голышом:
я с родины не уезжал –
за что ж ее лишен?
Какой нас дьявол ввел в соблазн
и мы-то кто при нем?
Но в мире нет ее пространств
и нет ее времен.
Исчезла вдруг с лица земли
тайком в один из дней,
а мы, как надо, не смогли
и попрощаться с ней.
Что больше нет ее, понять
живому не дано:
ведь родина – она как мать,
она и мы – одно...
В ее снегах смеялась смерть
с косою за плечом
и, отобрав руду и нефть,
поила первачом.
Ее судили стар и мал,
и барды, и князья,
но, проклиная, каждый знал,
что без нее нельзя.
И тот, кто клял, душою креп
и прозревал вину,
и рад был украинский хлеб
молдавскому вину.
Она глумилась надо мной,
но, как вела любовь,
я приезжал к себе домой
в ее конец любой.
В ней были думами близки
Баку и Ереван,
где я вверял свои виски
пахучим деревам.
Ее просторов широта
была спиртов пьяней...
Теперь я круглый сирота –
по маме и по ней.
Из века в век, из рода в род
венцы ее племен
Бог собирал в один народ,
но божий враг силен.
И, чьи мы дочки и сыны
во тьме глухих годин,
того народа, той страны
не стало в миг один.
При нас космический костер
беспомощно потух.
Мы просвистали свой простор,
проматерили дух.
К нам обернулась бездной высь,
и меркнет Божий свет...
Мы в той отчизне родились,
которой больше нет.
1992 г.
---------------
Руският поет Борис Чичибабин (Борис Алексеевич Полушин/ Чичибабин) е роден на 9 януари 1923 г. в гр. Кременчуг, Полтавска област. Публикува стихове от ученическите си години. През 1940 г. постъпва в историческия факултет на Харковския държавен университет, по време на войната служи в Закавказието, а през 1945 г. продължава образованието си във филологическия факултет на ХДУ, но през 1946 г. е арестуван с обвинение за антидържавни прояви и до 1951 г. е затворен в лагерите на ГУЛАГ в Кировска област. След освобождаването му работи като счетоводител, от 1964 до 1966 г. ръководи литературна студия, която обаче е закрита по идеологически съображения. Член е на Съюза на писателите на СССР (1966 г.), но през 1973 г., след като издава смел самиздатски поетичен сборник, е изключен от творческия съюз и 15 години над името му тегне мълчание. До перестройката стиховете му се преписват на ръка и се издават само на Запад. Автор е на стихосбирките „Мороз и солнце” (1963 г.), „Молодость” (1963 г.), „Гармония” (1965 г.), „Плывет Аврора” (1968 г.), „Колокол” (1989 г.), „Мои шестидесятые” (1990 г.), „82 сонета + 28 стихотворений о любви” (1994 г.), „Цветение картошки” (1994 г.), „В стихах и прозе” (1995 г.) и др. Умира на 15 декември 1994 г. в гр. Харков, Украйна.